Реалният ротор има не само един единствен дебаланс, а теоретично безкрайно много, които са разпределени произволно по дължина на оста на въртене. Те могат да се заменят с две резултиращи сили на дебаланс (представени тук като стрелки) в две произволни равнини, които по принцип имат различен размер и ъгли. Тъй като това състояние на дебаланс може да се установи само по време на въртене, говорим за динамичен дебаланс. Той може да се разложи на статичен дебаланс и моментен дебаланс, като може да преобладава едната или другата част.

За пълна корекция на динамичния дебаланс са необходими две равнини на компенсиране. Динамичният дебаланс практически се проявява при всички ротори. Поради това за балансиране се използват както хоризонтални, така и вертикални машини за балансиране.